Честит 1 май! Притча за труда

Денят на труда е сред официалните празници в Република България.

Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители.

След края на социализма в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва от социалисти и комунисти, като най-значителни са концертите на открито на Българската социалистическа партия.

Една от вълшебните притчи на ливанския писател Джубран Халил Джубран e посветена на труда. Тя е част от неговата книга - "Пророкът".

ЗА ТРУДА Тогава един орач помоли: - Кажи ми за труда. А той в отговор им рече: - Трудите се, за да сте в крак със земята и с нейната душа. Защото за годишните времена безделникът е чужденец, който напуска шествието на живота, потеглило величествено, с гордо смирение към вечността. Когато се трудиш, ти си флейта, през сърцето на която шепотът на часовете се превръща в музика. Кой от вас би бил глухоняма тръстика, когато всички гласове се сливат в хор? Чували сте да се казва, че работата е проклятие и всеки труд - злощастен.

baker

Но аз ви казвам, че като работите, правите най-далечния блян по-земен, обречен вам, когато той едва е бил роден, и че като се трудите, вие наистина почитате живота, а да почитате живота чрез труда, е да си узнал най-съкровената му тайна. На, ако помислите, че раждането е нещастие, а поддържането на плътта - проклятие, написано върху челата ви, то аз ви казвам: само с пот на чело ще измиете написаното. Чували сте да се казва, че животът е тъма - и в своето изнурено униние повтаряте казаното от изнурените. Но аз ви казвам, че животът е тъма, освен когато има порив, а всеки порив е сляп, освен когато има знание, а всяко знание е суета, освен когато има труд, а всеки труд е напразен, освен когато има любов - защото когато се трудите с любов, обвързвате себе си със себе си, и един с другиго, и с Бога. А какво е това да се трудиш с любов? То е да тъчеш платното с нишки, изтръгнати от сърцето, сякаш сама любимата ти ще се облече с това платно. То е да зидаш къщата с обич, сякаш сама любимата ти ще влезе да живее в нея.

doctor

То е да сееш семето с нежност и да жънеш класовете с радост, сякаш сама любимата ти ще яде плода на твоя труд. То е да вдъхваш на всичко, което вършиш, малко от своя дух и да помниш, че блажените покойници стоят наоколо и бдят. Често съм ви чувал да казвате, като в бълнуване насън: "Който дяла мрамор, за да извае душата си в камъка, е по-възвишен от оня, който оре земята. И който улови небесната дъга и я втъче в платното в подобието на лик човешки, е по-голям от оня, който прави сандали за нозете ни". Но аз ви казвам, и не насън, а в дневно бдение, че вятърът не говори по-нежно на исполинския дъб, отколкото на най-малката от земните тревици и само оня е възвишен и голям, който превърне гласа на вятъра в песен, пречистена с любов. Трудът е любов, добила видим образ. И ако работиш не с любов, а с неприязън, по-добре остави работата си, седни при дверите на храма и проси милостиня от ония, що вършат работата си с любов. Защото, ако печеш хляб, но равнодушно, то той горчив ще бъде и ще засища глада на човека едва наполовина. И ако мачкането на гроздето в лина ти е омразно, тук омерзение ще влее във виното отрова. И ако пееш като ангелите, ала не влагаш обич в песента си, ще правиш хорските уши глухи за гласовете на деня и на нощта.

Снимки: pixabay