Първенците ни пак се изсулиха – винаги се изсулват от важното, винаги са загрижени за всичко друго, но не и за Народа – и няма да се смилят, поне да престанат да му доставят единствено лъжи.
Цяла война мина - три години, кудкудякаха за какво ли не, но не и за най-важното – защо започна и как свършва тя. Кланяха се на измамници, но не и на Истината.
Състраданието също бе прегазено – някои тукашни идиоти, без изобщо да се колебаят, оскверниха и това най-велико човешко качество с мътните си пристрастия. Още по-скверно беше, че го парцелираха – парцелираха състраданието! – толкова за тези, нищо за онези, макар че и едните и другите са еднакво жертви на Злото, съчинено прецизно от Властелините.
Деляха на порции състраданието, възкачваха го от един пиедестал на друг, местеха го от един гроб в друг – и накрая го захвърлиха в някакъв трап в презряното място, отредено за самоубийци – макар че самите те го бяха затрили. И така, в края на краищата, го офалшивиха, превърнаха го в нещо подозрително, което заслужава да бъде споменавано/припомняно един път в годината – не повече, нещо като гевезенето около „Българската Коледа“.
Иначе, в големите сметки няма нищо милостиво, последните новини доказват това: Тръмп си иска Украйна или поне останалото от нея като компенсация за безумните американски харчове, направени в една предварително загубена война. Путин пък вече отмъкна своя дял.
А тукашните подлоги, възторжени както винаги, сега са се загрижили за Тръмп. Една важна грешка допускат обаче тръмпофобите – колкото повече му ядат цървулите, толкова повече човек се сеща как се чекнеха около сенилния Джо Байдън, чак до погнуса отвратителни.
Какво им става на тия хора - докъде ли щяха да стигнат, ако Камала беше спечелила, по някакво чудо, президентските избори. Щяха да си сменят боята ли? Като нищо, тия са способни на всичко. Това ме подсети какво беше казал Хичкок за една актриса: „Тя е смела и мила жена, но аз не давам никакви гаранции, какво би направила тя на задната седалка на едно такси“.
Докато оглеждах думите на Хичкок, на екрана цъфна Елена Поптодорова – няма как, някой трябваше да коментира „историческата среща в Риад“, в която няма нищо историческо, Вашингтон и Кремъл само подсказаха, че няма да си губят времето с дребосъка от европейски „лидери“, които, независимо, че докараха до очевиден банкрут ЕС, продължават да се натискат да бъдат някакви арбитри.
Поптодорова си знаеше урока: трябвало ясно да кажем, какво ще дадем на Украйна. Все трябва да даваме нещо – сякаш сме на задната седалка на онова такси.
Радев е виновен – досега сто пъти трябваше да учреди специален почетен президентски знак, двойно по-голям от обикновения, за особено дащни персони като Поптодорова. Това, извън всичко друго, щеше да успокои донейде тукашните тръмпофоби. И тяхната не е лесна: безподобни угодници, целият им живот е минал в производство на ласкателства за всичко „американско“ – ласките са техните стероиди, могат да оцелеят дори само с тях, а сега трябва да спасяват Америка от самия Тръмп.
Колкото и ловки пумпали да са, това е драматична промяна, която може да увреди и най-безскрупулния тепегьоз, но те нямат избор, изглежда са ги заклещили авансово – ако вярваме на официалното разследване на безобразията в Американската агенция за международно развитие. Има неприятни факти, които пряко засягат и нашите леваци – твърди се, че са открити авансови плащания към медии, за да неглижират Тръмп и да се правят, че в Овалния кабинет все още дреме Байдън – ей такива грижи трябва да полагат за Велика Америка, качеството на обгрижването не е от значение, както си беше и досега.
А българите отдавна са разбрали, че в държава, която търпи такива малоумни апологети, нещо не е наред.
За тяхно успокоение ще им кажа, че телеграмите на нашите подлизурковци никога не са стигали по-далеч от кошчетата за отпадъци в Централна поща. Това трябва да го поясня.
Днешните подмазвачи по нищо не се отличават от ония, които се подвизаваха в годините на соца, даже са и по-бездарни. Беше по време на войната във Виетнам, която отвори чудовищни комплекси в американското общество, някои от тях и досега не са преодолени. Ние пък, млади литератори около Съюза на писателите, се забавлявахме с напъните на един автор – доста посредствен, който обаче отговаряше в ЦК на БКП за Съюза. Та тоя отговорник редовно ходеше в Централна поща да праща протестни телеграми срещу президента Никсън заради войната във Виетнам. А вестник „Литературен фронт” ги отпечатваше от немай къде. Ясно е, че тия телеграми не стигаха по-далеч от кошчетата за смет на пощата. Опусите на днешните слагачи едва ли имат по-добра съдба.
Тия дни обаче и на тях им биха една телеграма, доста зловеща, трябва да побързат да изхарчат авансите си. Става дума за интервюто на Майк Бенц, бивш служител на Държавния департамент, пред Тъкър Карлсън. Това е един унищожителен документ. Тръмп очевидно ще прочисти Америка, само тукашните будали не са разбрали това.
Сенилен,сенилен – обаче Джо изобщо никого не питаше, хвърляше без да прави сметка оръжия към Зеленски, а сега се оказа, че 30 процента от тях са били продадени или просто са изчезнали. И това според все още началния одит на Пентагона. Тръмп си иска обратно даровете, крадливият украинец няма откъде да ги извади - и готово, срещу този дълг американският президент ще придобие останките на една държава, в която все още има огромни природни ресурси.
В тази сделка има нещо поучително и за нас. Дали не е дошло времето и ние да се продадем, при всяко положение цената няма да е висока. Но може би вече е късно и за това.
Иван Славков разказваше, че веднъж посъветвал „дедо си“ да продаде направо държавата. „Тъй и тъй ще я окрадат“ – казал Иван. Но не уточняваше, какво му е отговорил Живков. После отникъде изникна Костов и свърши тази работа, две в едно: продажба и крадене.
Тия дни Тръмп ни попита, дали ще пратим жива сила в Украйна, ако се наложи. Безразсъдният Тръмп пита, а Джо правеше съвсем друго.
Между другото, ако от американските помощи са отклонени толкова милиарди, за колкото се подмята, каква ли е комисионата за онзи, който си е затварял очите в Белия дом?
Да се върнем при нашите умници. Има нещо, което трябва да се направи на всяка цена - самата История ще благодари някой ден на онзи, който се осмели да се разрови в този случай. Трябва да се издирят и оповестят записките за разговорите на нашите перушани, главно на Кирчо, с Макрон, който тия дни усърдно се преправя на важен световен лидер. Какво са си говорили с френския чаровник, който хладнокръвно ни измами и се смразихме непоправимо със скопяни. Тези документи не са бащиния на заговорниците в тази афера и трябва да се осигури достъп до тях. За нашите не е сигурно, но французите обезателно пазят нещо, колкото да се подиграват с овчедушието им.
Да направим сметките и около една нашенска малка война.
Бойкотът срещу хранителните вериги беше, всъщност, сблъсък на корпоративният капитал с бедняците, на които все още им е останал някакъв кураж. Този сблъсък беше и с участието на телевизиите - но не като наблюдатели/свидетели, а като заинтересовани страни, те ще си останат такива и до края на конфликта, какъвто и да е той. От тях милост не трябва да се очаква, никаква.
Но поне имаме право да попитаме: Как се отглежда безсрамието в телевизиите?
И тяхната не е лесна. Властите вече не им обръщат особено внимание – превърнаха ги в послушници и след като това отврати и отблъсна публиката, ги зарязаха, вече не са им нужни.
Телевизиите вече не са в състояние отново да предизвикват респект – и дано да не решат, че не им остава нищо друго, освен окончателно да се преместят на задната седалка на таксито.
