Добре известен метод за обективно регистриране на човешката аура е фотографският феномен, наречен Кирлианова фотография. Екипът на руските съпрузи Семьон и Валентина Кирлиан дават името си на това явление. Един ден през 1939 година Семьон се занимава с ремонта на някаква високоволтова машина, когато забелязва искра да прескача между машината и ръката му. Неговото неизменно любопитство го кара да се запита какво би станало, ако лист фоточувствителен материал се постави на пътя на тази искра. С по-нататъшно усъвършенстване, той вече може да наблюдава тази луминисценция нееднократно.

Резултатът, както го описва Семьон, е “най-фантастичната сцена”, на която са били свидетели. Ръката се преобразила в картина от светлини, проблясъци, искри и блещукащи ефекти при непрекъснатото движение на великолепен цвят. Някои светлини като че ли се движели, докато други пулсирали; на части от ръката се показвали замъглени участъци, но цялостната картина изглеждала като фойерверк, докато физическата ръка се виждала смътно на заден план.

Семейство Кирлиан наблюдава две специфични категории на реакция:

1. Ефектът, получен от неживи обекти, е повторяем при използване на едно и също оборудване с еднакви настройки.
2. Ефектът, получен от всяка жива материя, варира и не се повтаря, дори със същото оборудване и настройки.

Семьон и съпругата му работят върху това в период от 20 години. Те се убеждават, че това “вътрешно тяло” от светлина отразява какво е състоянието на физиката на човека – или иначе казано – на физическото тяло. Един от техните научни пробиви идва, когато те снимат две на пръв поглед напълно еднакви листа от растение, едно от които дава очакваната аура, докато другото изглежда потъмняло и безжизнено. Първото листо е било от здраво растение, докато другото е от растение, заразено с отрова. От този експеримент става ясно, че семейство Кирлиан биха могли да предсказват предстояща болест или смърт. В крайна сметка съпрузите Кирлиан стигат до разбирането, че това второ “вътрешно тяло”, аурата, само по себе си е един цялостен, единен организъм, който може би проявява собствената си уникална гама от биоенергийни полета.

Първият патент за изобретението е изваден от С.Д. Кирлиан и Валентина Кирлиан през 1949 г., а през 1964 година явлението е представено с описанието: “Високочестотна, високоволтова фотография”.

През 1960-те години група учени от Държавния университет на Казахстан “Киров” в Алма-Ата подлага на наблюдение Кирлиановия процес под електронен микроскоп, за да бъде проучен високочестотния разряд. Те наблюдават жив “двойник” на живия организъм, който не е хаотична система, а сам по себе си жив обект. През 1968 г. група лекари под ръководството на д-р Виктор Инушин съобщават, че всички живи същества – растения, животни и хора – имат енергийно тяло – двойник, което те кръщават “Тяло от биологична плазма” / Biological Plasma Body“/.

• Как действа BiostimN?

  BiostimN помага при есенциална хипертония, захарен диабет (инсулинонезависим тип), функционални смущения, като: главоболие, сърцебиене, сърдечна невроза, обща отпадналост, тревожност и смущения с неизяснена причина.
  BiostimN предотвратява потискането на слабите биополета от по-силните.
  BiostimN премахва умората.
  BiostimN помага за преодоляване на страхове и безсъние.
  BiostimN засилва концентрацията, мотивацията и желанието за постигане на цели.

• Как да нося BiostimN?

  Има два различни начина за използване и носене на BiostimN:

  1. Върху дрехата, така създава условия за равномерна защитна аура около тялото.
  2. В контакт с тялото – прикрепен към дреха или като медальон.

  За постигане на най-добри резултати е препоръчително капсулата на BiostimN да бъде позиционирана по средата на торса (близо до слънчевия сплит) и да се избягва преградата на дрехите.

  Използването на BiostimN заедно с метални колиета намалява неговата ефективност.