Как Източна Европа спомогна за разпадането на Съветския съюз

Триумфът на Съветския съюз във Втората световна война, неговото израстване до суперсила в хода на Студената война и скоропостижното му разпадане в края на ХХ век оставят трайна диря в съвременния свят. Следва еуфория от възстановената свобода, но колелото на историята пак се завърта и се стига до кървави конфликти.

В авторитетното си изследване „СССР и Източна Европа (1941-1991)“ Марк Крамер, преподавател в Харвардския университет и всепризнат експерт по проблемите на Студената война, СССР и Източния блок, представя и анализира различните измерения на продължилата повече от четири десетилетия съветска доминация над държавите от Източна Европа, насилствено изменила естествения ход на тяхното историческо развитие.

Приносното издание се появява за пръв път за целия свят на български език и има за цел да допълни анализите на историците след 1990 г., направени след разсекретяването на редица архивни документи и досиета. То изследва в по-широк мащаб взаимовръзките между процесите в Източна Европа и бившия Съветски съюз.

Защо ролята на преливането на почти революционна енергия от Източна Европа към СССР през 1989 – 1991 г. е често пренебрегвано или подценявано като фактор за разпадането на съветската империя? И защо отзвукът от рухването на източноевропейския комунизъм през 1989 г. значително усложнява задачата на Горбачов да запази целостта на Съветския съюз?

В девет мащабни глави, основани на респектиращ по обем, произход и характер архивен материал и отлично познаване на националните историографии, директорът на изследванията за Студената война в Харвард описва обективно и в завладяващи подробности създаването на комунистическия блок в Европа, разрива между Сталин и Тито и подготовката за съветско нападение над Югославия, в която на България е отредена ролята на основен плацдарм, сътресенията в средата на 50-те години, „Пражката пролет“ и „Доктрината Брежнев“, кризата в Полша през 80-те години и последвалия крах на съветския лагер. В дълбочина са разгледани революционните промени от 1989 г., отражението им върху стабилността на Съветския съюз и провокираният от тях дебат за „загубата“ на Източна Европа. Особено ценно е неговото теоретично осмисляне на разпадането на съветската империя.

Безпристрастно, задълбочено и впечатляващо по размах, изданието на „СССР и Източна Европа (1941-1991)“ от Марк Крамер не само осветлява ключови събития от XX век, но също така помага на читателите да разберат кървавите войни на XXI век, включително войната на Русия в Украйна.

Марк Крамер е директор на изследванията за Студената война в Харвард, старши сътрудник на центъра за руски и евроазиатски изследвания „Дейвис“ към Харвардския университет и директор на програмата „Андрей Сахаров“ за правата на човека на Харвард. Той преподава международни отношения и сравнително политикознание в Харвард и е бил гост-професор в редица водещи университети в САЩ и по света. Сред престижните награди, с които е удостояван, са Academy Scholar в Харвардската академия по международни и регионални изследвания и Rhodes Scholar в Оксфордския университет. Крамер чете ежегодна лекция за американската външна политика в Историческия факултет на Софийския университет. Той е автор на повече от 200 книги, студии и статии, главен редактор e на поредицата книги за Студената война на Харвардския университет, както и на списание The Journal of Cold War Studies.

Аурата - ключът към здравето на човека


 

 

 

„Отнесени от вихъра“ в красиво издание – ново вдъхновение за читателите

След големия успех на луксозното издание на американската класика „Отнесени от вихъра“ през 2020 г. на 17 октомври изд. „Кръг“ пуска на пазара ново издание на романа този път с меки корици. „Чрез новите томове ще отговорим на различни читателски потребности. Обикновено мислим, че твърдите корици ще са предпочитани за класика като тази, но получихме много запитвания дали ще издадем книгите с меки корици. Решихме да го направим с нов дизайн на Таня Минчева от Kontur Creative, който да отвори друг път на романа. Преводът е на Надя Баева – единственият на български, който поколения читатели познават и харесват“, споделя главната редакторка на „Кръг“ Николета Руева.

Романът на Мaргарет Мичъл е сред най-известните в американската литература. Издаден за първи път през 1936-а и носител на „Пулицър”, той се публикува непрекъснато на различни езици и не слиза от класациите за любими книги в своя 86-годишен живот. Филмовата му адаптация от 1939-а с Вивиан Лий и Кларк Гейбъл е продала повече билети от всеки друг филм в кино историята, а е рекордьор носител и на 10 награди „Оскар“, надминат единствено от „Бен-Хур“ и „Титаник“.

Какво превръща „Отнесени от вихъра“ във вечна класика, която вълнува хора от различни поколения? След излизането на книгата, в края на Голямата депресия, тя запълва празнина у американските читатели с приказната си история за южните красавици и обречените конфедерати от Гражданската война. Истинска революция обаче е героинята Скарлет О’Хара, която макар капризна и суетна, притежава повече упоритост и смелост от всеки мъж в нейния свят.

„Ако „Отнесени от вихъра“ има тема, това е темата за оцеляването“, казва самата Мичъл през 1936-а и пита: „Защо някои хора преживяват катастрофи, а други, очевидно също толкова способни, силни и смели, не успяват? Подобни примери има при всеки катаклизъм. Някои хора оцеляват, други не. Какви качества имат онези, които победоносно се борят, и нямат онези, които пропадат?“.

През годините „Отнесени от вихъра“ често е съпътствана с обвинения в расизъм, заради романтичната картина на робския Юг, която представя, твърде далеч от ужасите на реалността. Но романът е от онези богати и сложни книги, които десетилетия след написването си продължават да бъдат ценен документ за едно трудно време, белязало цяла нация. Мястото на романа в литературния пантеон на Щатите остава непокътнато, защото е летопис учебник за поколенията.

Маргарет Мичъл (1900-1949) пише „Отнесени от вихъра“ десет години. Родена в столицата на американския Юг – Атланта, авторката разказва за събития и битки от Гражданската война, за които е слушала истории като малка. Тя работи като репортер за седмичника „Атланта Джърнъл“, а след излизането на романа не се занимава с друго, освен да отговаря на стотиците читателски писма до нея. Все пак през военните 1941-1945 години Мичъл се присъединява към Американския червен кръст. Нейната внезапна смърт, след като е блъсната от автомобил, оставя в творческата й биография само „Отнесени от вихъра“ и кратката новела „Изчезналият Лейсън” (изд. „Кръг“, 2020).

Човешката аура - ключ към хармоничното здраве


Книга събира мъдрите мисли на колосите на световната литература

„Повечето писатели възприемат истината като най-ценното нещо, което притежават. Ето защо я пестят“, пише Марк Твен. От 19 октомври на книжния ни пазар вече се намира книга, която не просто съдържа истина на всяка страница, но и по всички въпроси. Сборникът „Най-умните афоризми на света“ от издателство „Кръг“ е безценно издание, по чиито страници читателите ще открият прозрения на колосите на световната литература. Те са извадени от най-значимите им произведения под съставителството на Лидия Геловска, а корицата е направена от Стоян Атанасов от Kontur Creative.

Мъдростта на Сервантес, Гьоте, Достоевски, Толстой и Чехов никога не е приемала по-концентрирана форма. Несравними в своята проницателност са думите на Юго, Джеръм К. Джеръм и Оруел, Оскар Уайлд, Марк Твен и Стефан Цвайг. 

„Най-умните афоризми на света“ не обхваща всички мислители, раждали се по нашата земя, но е най-краткият път да се натрупат знания по теми и сфери, върху които човекът е прекарал векове в обмисляне и чудене. Писателите разгадават битови енигми като брака, изкушения като парите, пиенето или тютюнопушенето. Размишляват и върху възвишени теми като грижата за духа, вярата и Бог, идеалите, смисъла на съществуването.

„Най-умните афоризми на света“ не събира просто прозорливи мисли. Тя изследва човека и понякога сложните за него взаимоотношения с другите. Открива истини за любовта и щастието, за страданието и състраданието. Припомня значението на възпитанието и образованието, на изкуството. Разсмива ни с мисли за глупостта, греха, властта и политиката или народната психология на различни народи. Тя е едновременно комедия, политически трилър, сатира на обществото, исторически и духовен пътеводител.

И ако са верни утешителните думи на Толстой, че да се прочете една добра книга в живота е напълно достатъчно, то този сборник би бил най-добрият избор.

Калин Терзийски: Уморен и обиден съм, чувствам се поруган и предаден

аз, калин терзийски, съм автор на 26 книги, носител на първата за българия европейска награда за литература, на наградата златно перо за принос към балгарската култура, мои книги са преведени и издадени на английски, руски, немски, полски, италиански, унгарски, албански, чешки, хърватски, босненски и македонски, а мои разкази и стихотворения и на испански, турски, румънски, сръбски; осъществил съм над хиляда публични четения и литературни събития от Мюнхен и Брюксел до Пазарджик и Исперих, помогнал съм в развитието на петдесетина млади писатели, осъждан съм два пъти заради негативното си отношение към тоталитарната власт и нейните остатъци в българия, участвал съм активно в дейността на дружеството на майките на деца с аутизъм, помагал съм безвъзмездно на множество хора със зависимости и психични проблеми, защото съм работил като психиатър в миналото, откликвал съм на молбите на хиляди хора за внимание или помощ, писал съм хиляди статии, есета и очерци за живота в настоящето ни из всички български медии; и не на последно място - говорил съм винаги открито и честно, дори често в свой ущърб, спазвал съм и съм се уповавал в пацифистичните си и ненасилнически принципи, бил съм хипи и поет на свободата.
сега съм уморен и обиден, чувствам се поруган и предаден - именно от възхвалявалите ме доскоро наричащи се приятели, почитатели и тям подобни. мнозина от тях се оказаха жалко отражение на променливата, опортюнистична българска природа, готова да се подложи на всеки нов силен на деня. силният, мисля аз, никога не е със "силния на деня". обиден, уморен и омерзен съм. закривам този профил след точно шест часа. той беше проводник на мислите ми дълго време. но беше и проводник на отровата, която малките души, присламчващи се към мен и показвали угодливо приятелство по някое време изляха, явно за да си отмъстят на Господ, че ги е ощетил, лишавайки ги от блясък и качества. сбогом на всички.
пп дотогава който иска може да пише, аз съм изпаднал в много мрачен аритмичен размисъл

Паметникът на българо-съветската дружба става арт сцена

Артистът Стефан А. Щерев и немският арт колектив ЛИГНА отново отправят творческо предизвикателство, свързано с т.нар. НЕпаметници (или нонументи) у нас – след наградения с ИКАР Нонумент 1.0 на връх Бузлуджа, този път те канят публиката пред Парк-паметника на българо-съветската дружба във Варна (известен още като паметника при спирка „Почивка“).

Символът на бетонираното приятелство провокира артистите да се разровят в архивите, да се срещнат с очевидци, да прочетат множество материали и статии и да представят премиерно пред варненска публика своята последна работа на 15 октомври 2022 в пространството пред паметника. Достъпът до интерактивния пърформанс е свободен, а желаещите да се включат в него е необходимо да носят със себе си смартфон устройства и слушалки. Те са необходими, тъй като Нонумент 2.0 е радиобалет под формата на пиеса за слушане. Водени от специално записан аудио-файл, който всеки зрител слуша самостоятелно, участниците преживяват архитектурата, стават свидетели на сцени от историята на (НЕ)паметника и получават покана да се включат в изпълнение на обичайни, ежедневни жестове или мащабни групови хореографии.

 

Паралелно с архивните данни и културни препратки, събрани като основа за драматургията, ще бъде представена и изложба, която дава контекст ини подготвя за самото представление-радиобалет. Съпътстващата изложба “Големият паметник на малкото минало”, представена от куратора Ралица Герасимова, ще покаже културните измерения на паметника, както е видян от съвременни артисти през последните 30 години. Тя е комбинация от архивно историческо изследване проведено от Маргарита Доровска и проект Космодрум, както и от съвременни артистични интерпретации на паметника. Експозицията отваря врати на 14 октомври от 18:30 ч. в поп-ъп пространство на ул. Софроний Врачански 24, в квартал Таляна, Варна.

Аурата - ключът към здравето на човека


За реализацията на пърформанса Нонумент 2.0 в България пристига немският театрален колектив LIGNA, които работят върху създаването на радиобалета заедно с артиста Стефан А. Щерев и композитора Емилиян Гацов. Това ще бъде техният пореден съвместен проект.

От 2002 г. немската компания LIGNA - Оле Фрам, Михаел Хюнерс и Торстен Микелсен разработва така наречените „временни ситуации“ и въвежда понятието “радиобалет”, които провокират публиката да действа като колектив, създаващ привидно спонтанни ситуации в предимно публични пространства като ЖП гари или търговски центрове. LIGNA работи много активно с българските артисти Стефан А. Щерев и Емилиян Гацов, благодарение на които тази специфична театрална естетика е пренесена и в българската сценична практика. Досега съвместно те са работили по радиобалетите “Тайно радио” в софийския България Мол, “Опиянение и гняв - изследвания върху авторитарния характер”, открил театралния сезон в Кюнстелрхаус Музонтурм, Франкфурт през 2017 и представен на повече от десет международни фестивала, както и Нонумент-перформативен подход към Бузлуджа” през 2019 г., получил националната награда ИКАР в категория “Съвременен танц и пърформанс” през 2020 година.

 

Екипът на проекта изразява благодарността си към Министерството на културата, Национален фонд”Култура”, Гьоте-институт България, Life long burning project, Програма”Творческа Европа” на Европейския съюз, концесионерът на Летище Варна и Летище Бургас – „Фрапорт Туин Стар“ и Фондация “брейн стор проджект” за оказаната подкрепа, както и на Драматично-куклен театър “Васил Друмев” .

РАДИОБАЛЕТ НОНУМЕНТ 2.0

Продукция: Информбюро и ДКТ “Васил Друмев”-Шумен

С гласовете на: Радина Алексиева, Пламен Иванов, Стефани Лечева

Концепция и режисура: Стефан А. Щерев и LIGNA - Оле Фрам, Торстен Микаелсен,Михаел Хюнерс

Текст и драматургия: LIGNA -Оле Фрам, Торстен Микаелсен, Михаел Хюнерс

Музика и саундскейп: Емилиян Гацов -Елби

Мениджър продукция: Албена Тагарева

Архив, дигитализация и документация: Маргарита Доровска

Комуникация: Яна Петковска

Графичен дизайн: Студио Луноход, Теодора Симова

Видео трейлър: Виктория Радославова

Нонумент 2.0 е копродукция между Информбюро и Драматично-куклен театър ‘Васил Друмев”, Шумен

 

Проектът се осъществява с подкрепата на Министерството на културата, Национален Фонд “Култура”, Гьоте-институт България, „Фрапорт Туин Стар“-концесионер на Летище Варна и Летище Бургас.

Нонумент 2.0 е част от проекта „Life Long Burning – за устойчива екосистема на съвременния танц в Европа“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз.

 

„Цар Лъв“ се завръща на сцената на зала 1 на НДК

След огромния успех на премиерното представление на „Цар Лъв“ през април, хитовата продукция се завръща на сцената на зала 1 на НДК на 17 октоври, за да зарадва малки и големи с красивата история на Симба, новороденото лъвче на Цар Муфаса.

Песните на Елтън Джон и текстописеца Тим Райс, с оригинална музика на Ханс Цимер: "I Just Can't Wait to Be King", „Circle of Life“, „Hakuna Matata“, „Can You Feel The Love Tonight“ и други, покоряват сърцата на зрителите и спечелват две награди „Оскар“ и един „Златен глобус“ в средата на 90-те, когато излиза анимационния филм на Дисни „Цар Лъв“. Едноименният мюзикъл прави своята световна премиера в Лондон през октомври 1999 и оттогава освен че триумфира на световната цена, носи шесткратно повече приходи от анимационния филм.

Повече от 20 години „Цар Лъв“ привлича публиката в целия свят, което показва, че всички ние имаме нужда от красиви и добре разказани приказки за кръговрата на живота. Във всеки един човек живее и доброто и злото и само ние решаваме кое от тях ще управлява.

На 17 октомври на сцената на зала 1 на НДК ще станем свидетели на невероятно зрелище за сетивата, обединило в завиден синхрон всички елементи на хитовия мюзикъл – от музиката, сценографията, костюмите, хореографията, сценичните боеве и 3D мапинга до зашеметяващите изпълнения на равностойните артисти от сферата на всички сценични изкуства.

Мюзикълът „Цар Лъв“ оживява на професионална сцена в България в мащабната продукция на Държавна опера Варна, с оркестрация на Данко Йорданов и именити творци в постановъчния екип: режисьор - Петко Бонев, диригент - Страцимир Павлов, сценичен дизайн и костюми - Ася Стоименова, сценично движение и пластика - Анна Пампулова, 3D мапинг - Лора Руневска.

Билети за изключително въздействащия и завладяващ спектакъл, който ще докосне сърцата на публика от всички възрасти са налични в мрежата на Eventim и билетен център НДК.

„Моето гръцко лято“ – вълнуваща история за любов и приключения на остров Корфу

Едва ли има човек, който не си е мечтал да избяга от рутината на сивото ежедневие сред лимоновите горички и синьото море на някой приказен гръцки остров особено ако сред тях се прокрадва и красива любовна история. И романът на Манди Багот „Моето гръцко лято“ е точно това, което ще придаде цвят и форма на мечтите. Перфектното лятно четиво с вдъхновяваща атмосфера и средиземноморски полъх излиза по книжарниците на 5 август с логото на издателство „Кръг“. Преводът е дело на Руслана Маргова, а морската корица е на Биляна Славкова от Kontur Creative.

Беки Роуз е 25-годишна жена, озовала се на кръстопът в живота си. Еднообразието на дните й и усещането за отговорност към близките, отдавна са я принудили да се държи като по-зряла за възрастта си – „Наистина ли си само на двайсет и пет? Сериозно?“. Денят, в който непривично спонтанно Беки решава да поеме на мечатното пътуване, за да си даде възможност за почивка и размисъл, се оказва далеч по-решаващ за бъдещето й, отколкото би могла да очаква.

След неприятно спречкване с по-голямата си сестра Беки тръгва на път към приказния гръцки остров Корфу, където две седмици ще се грижи за луксозната вила на непозната жена. Още в самолета обаче се натъква на младата лудетина Петра и Елиас – привлекателен грък, с когото съдбата сякаш е твърдо решена да я свърже. За тримата стигането до Корфу съвсем не се оказва толкова просто. Новите приятели преживяват куп приключения, докато стигнат до желаната дестинация, приключения, които ги сближават много повече от очакваното. Когато все пак пристигат на острова, загадките около всеки от тях започват постепенно да се разплитат.

„Моето гръцко лято“ е красива и романтична история за търсенето на любовта и свободата да бъдеш себе си. Изпълнен с неочаквани обрати и ефектен хумор, увлекателно написаният роман на Манди Багот пресъздава приказната атмосфера на Гърция. Историята се развива сред маслинови горички, кристалните вълни на Йонийско море, придружени от апетитните аромати на автентичната гръцка кухня и специфичните пейзажи в цветовете на средиземноморската архитектура. Правилният избор за онези, които търсят своето бягство от сивата градска реалност.

Повече за авторката:

 

Британката Манди Багот е световноизвестна авторка на романтични бестселъри, а „Моето гръцко лято“ е нейният двайсети роман. Носителка е на наградата „Иновации в романтичната проза“ на британския Фестивал на романтиката. Член е на Асоциацията на авторите на романтични романи и Дружеството на авторите във Великобритания.

Манди живее близо до Солсбъри, Уилтшир, Великобритания със съпруга си и двете си дъщери, обича Корфу, бялото вино, кънтри музиката и дамските чанти.

История за човечност пред лицето на несигурност-филмът Земя атакува кината

На 7 май, само в киносалоните, ще може да изживеем Земя – поразяващия режисьорски дебют на една от най-обичаните актриси на нашето време, Робин Райт. Филм за изцелението и трансцендентната сила на човешкия дух и доброта, Земя разказва за пътя на една жена, която е сполетяна от разтърсваща трагедия и търси начин да продължи живота си в усамотение сред великолепната, но непрощаваща дива природа на Америка.

Изправена пред бъдеще, което никога не си е представяла, Иди Холцер (Робин Райт) решава да напусне пределите на конвенционалното общество и да прекъсне всякаква връзка с предишния си живот. Тя закупува отдалечено късче земя със стара дървена колиба сред дивата пустош на Уайоминг, запасява се с провизии за няколко месеца и започва своето ново съществуване в този суров и непознат свят, където миг невнимание може да е фатално. Скоро лятото се превръща в есен, а след това в зима, и въпреки силата и упорството си, Иди постепенно губи битката с дивата природа и се оказва на прага на смъртта.

Животът ѝ е спасен от местния ловец Мигел Борас (Деймиън Бичир), който минава наблизо. Тих и с търпелив характер, Мигел, който сам е преживял тежка лична трагедия, помага на Иди да си стъпи на краката и я учи на умението да оцелява. Въпреки нежеланието и на двамата да говорят за миналото си, между тях възниква неочаквано приятелство, което носи изцерение и успокоение на изтерзаните им души.

Робин Райт споделя: Във филмите и във всекидневния ни живот има толкова много истории за загуба и болка, като често възниква фундаменталният въпрос: как да продължим напред? Това пътуване никога не е едно и също за хората и въпреки това често, ние и близките ни, имаме очаквания за това как трябва да понесем скръбта и кога ще се „оправим“. Времето и пространството, което ни е необходимо, не е индивидуализирано. Земя е личната история на човек, изправен пред екстремна ситуация. Надявам се филмът да вдъхнови зрителите да повярват в собствената си издръжливост и в способността на хората да правят добро.“

 

Режисьор на Земя е Робин Райт, по сценарий на Ерин Дигнам и Джеси Чатам. Продуценти са Алин Стюърт, Лора Кенеди, Лий Холзър, Питър Сараф, а в ролите влизат Робин Райт, Деймиън Бичир, Ким Дикенс и Сара Доун Пледж.

Отправяме се на пътешествие с Робин Райт и Земя – от 7 май само в кината!

„Диви жокери” от Джордж Р. Р. Мартин – героите също умират

Дали Джордж Р. Р. Мартин някога ще завърши последната книга от „Песен за огън и лед” все още е загадка, но третата част от  поредицата   „Жокери” – създадена под негово съставителство – може да утеши нетърпеливите почитатели.

„Диви жокери” се появява на български в превод на Богдан Русев и обединява някои от майсторите на фантастиката. Сред тях са Едуард Брайънт, Лиан С. Харпър, Джон Милър, Луис Шайнър, Уолтър Симънс и Мелинда М. Снодграс.

Изминали са 40 години от онзи 15 септември през 1946 година, когато Ракетата загива в студеното следобедно небе над Манхатън, а ксеновирусът от планетата Такис – познат като „жо­керния вирус“ – е разпръснат над света. 40 години от израждането на новите супергерои, наречени „аса” и „жокери” – обикновени хора, надарени със свръхестествени способности. 40 години от първия Ден на жокерите, в който фестивалът на хаоса залива Ню Йорк.

По улиците на Манхатън зъл гений сее терор и заплашва бъдещето на цялата цивилизация. Вече няма лоши и добри, а кървавото разединение трябва да бъде забравено, ако светът иска да оцелее.

Всяка секунда е от значение. А един единствен ден ще реши съдбата на всички. Но дали някой ще остане жив, за да разкаже тази история?

В тази епична космическа сага Дж. Р. Р. Мартин и колектив проследяват последните минути и часове до финалния сблъсък. „Диви жокери” е безмилостен сборник, в който героите също умират.

Всичко започва, когато Дж. Р. Р. Мартин получава за подарък настолната игра Superworld. Започва да я играе със свои приятели, които са също писатели, а от техните приключения се ражда света на „Жокери”. Концепцията се разраства и Мартин решава да създаде мозаечен роман, в който една обща история се представя от гледната точка на различни персонажи.

До момента са издадени около 28 книги, в които всяка глава е създадена от водещи имена на съвременната фантастика, а самият Мартин влиза не само в ролята на автор, но и на съставител и редактор.

Роман по хитовата видео игра Fortnite – за първи път на български

За първи път на български език излиза фен фикшън по супер успешната видео игра Fortnite, запалила милиони по целия свят.