аз, калин терзийски, съм автор на 26 книги, носител на първата за българия европейска награда за литература, на наградата златно перо за принос към балгарската култура, мои книги са преведени и издадени на английски, руски, немски, полски, италиански, унгарски, албански, чешки, хърватски, босненски и македонски, а мои разкази и стихотворения и на испански, турски, румънски, сръбски; осъществил съм над хиляда публични четения и литературни събития от Мюнхен и Брюксел до Пазарджик и Исперих, помогнал съм в развитието на петдесетина млади писатели, осъждан съм два пъти заради негативното си отношение към тоталитарната власт и нейните остатъци в българия, участвал съм активно в дейността на дружеството на майките на деца с аутизъм, помагал съм безвъзмездно на множество хора със зависимости и психични проблеми, защото съм работил като психиатър в миналото, откликвал съм на молбите на хиляди хора за внимание или помощ, писал съм хиляди статии, есета и очерци за живота в настоящето ни из всички български медии; и не на последно място - говорил съм винаги открито и честно, дори често в свой ущърб, спазвал съм и съм се уповавал в пацифистичните си и ненасилнически принципи, бил съм хипи и поет на свободата.
сега съм уморен и обиден, чувствам се поруган и предаден - именно от възхвалявалите ме доскоро наричащи се приятели, почитатели и тям подобни. мнозина от тях се оказаха жалко отражение на променливата, опортюнистична българска природа, готова да се подложи на всеки нов силен на деня. силният, мисля аз, никога не е със "силния на деня". обиден, уморен и омерзен съм. закривам този профил след точно шест часа. той беше проводник на мислите ми дълго време. но беше и проводник на отровата, която малките души, присламчващи се към мен и показвали угодливо приятелство по някое време изляха, явно за да си отмъстят на Господ, че ги е ощетил, лишавайки ги от блясък и качества. сбогом на всички.
пп дотогава който иска може да пише, аз съм изпаднал в много мрачен аритмичен размисъл
