Автор: Мариана Климентиева
Вечер Слави Трифонов се промъква с котешка стъпка до широка стена някъде из града. Хвърлил й е око през деня и спусне ли се мрак, атакува със спрей. Отдалечава се за малко, за да види резултата, после пак хваща флакона.
Уж се пази от ченгета и агенти на ОФ-то, но понякога се озовава в ареста. Защото този Слави Трифонов, макар да минава за култов сред приятели и почитатели, не е нито от Учиндол, нито прякорът му е Дългия. Нашият герой е проплакал в Търговище и е графити артист, по-известен в чужбина, отколкото в родината си.
Към момента се подписва като Nasimo, но не се знае докога – по паспорт се води Станислав Трифонов, а първите му изяви са от средата на 90-те с кодовото название Naster. Оттогава е изтекла доста вода и днес Трифонов е на път да се превърне в институция в графити жанра. Преди месец негова творба се озова на първите страници на вестниците – става дума за стенописа на дядо Добри върху блок в столичния квартал „Хаджи Димитър”.
Светеца от Байлово, както наричат стареца, който всяка сутрин пристига пеша в София, за да събира пари за строежа на църкви, е новата визитка на Nasimo. Той се съгласил да се включи в проекта SOULS IN WALLS заради посланието. „Всеки ден, когато минете покрай стената с дядо Добри,
може да различавате по една добродетел
А те са много: безстрашие; развиване на духовно знание; благотворителност; себеконтрол; изучаване на свещените писания; въздържание; простота; ненасилие; честност; превъзмогване на гнева; спокойствие; нежелание за търсене на недостатъци; състрадание към всички живи същества; свобода от алчност; благородство; скромност; твърда решителност; енергичност; сила на духа; свобода от завист и силно желание за почести - тези трансцедентални качества, принадлежат на праведните хора, надарени с божествена природа”, разказа пред „Монитор” Nasimo. Той никога не е виждал стареца на живо, но е успял да улови и пресъздаде харизмата на светеца от Байлово. „Дядо Добри е човек с толкова чисто съзнание, превъзмогнал е материалното и живее в духовното. Самият му лик е зареден с добродетели. И дори името му не е случайно. Затова приех и предизвикателството да направя този графит”, твърди Станислав.
Преди да стигне до ореола на дядо Добри, Nasimo е минал по най-различни пътища. Началото е със скейтърски лозунги, после идват потъналите в еротика лолити и жени вамп. Сега рисува само когато има да каже нещо. Случвало се е да се затвори в студиото си за цели 4 месеца. След това показва продукцията си по изложби. „Понякога правя и по поръчка някое платно, но всичко зависи от концепцията. Имало е и случаи, в които съм отказвал и съм препращал клиентите към някой друг артист”, разказва уличният художник.
Станислав хваща за първи път спрея, когато е на 15 години
„Запалих се по графитите през 1995 г. Един приятел беше намерил някакви флакони и си драскаше. Аз отидох с него и така се почна. Няколко години рисувах само скейтърски лога и лозунги”, връща лентата назад Nasimo. Майката на приятел е тази, която му открива света на уличното изкуство и професионалните графити. „Няма да забравя как се кефех, когато ми донесе няколко графити списания от Австрия. Снимките бяха доста яки и даже ги копирахме,” спомня си творецът. Той не крие, че в началото на кариерата му на уличен артист е заимствал от други артисти: “Отначало се вдъхновявах от чужди творби. Но не може изведнъж да станеш графити художник. Записах се на уроци по рисуване. Започнах да се интересувам от анатомия, от натюрморти, живопис.”
Още в тийнейджърските си години Станислав знае с какво ще си вади хляба. „Реших, че рисуването е моето призвание. Учех в механотехникум в Търговище, но не ме привличаха двигатели, коли, мотори и масла.